В памет на Левски
Има светини в историята на всеки народ, които надживяват превратностите на времето. Светини, които се издигат като икони, пред които народите се прекланят. За българите това е Васил Левски – дякон Игнатий или Апостола на свободата.
Всяка година на тази дата ( 18 февруари) споменаваме Левски с неговите отличителни черти на характера: вяра и несломим дух, морална чистота, благородство, саможертва – качества, събрани в една личност, която си е отишла от този свят едва на 36 години.
И кое е гениалното, неповторимото, това с което той остава, с което е вечно жив сред нас? Дякон Игнатий хвърля расото, но не защото изостава своята вяра, а защото е необходим за едно по-велико дело – борбата за освобождение на България. За него съществува една ценност – народното благо: „Аз съм посветил себе си на Отечеството си още от 61-во лето да му служа и да работя по народната воля.“
Левски създава вътрешна революционна организация, пътува неуморно, създавайки революционни комитети, не жали труд, усилия и воля да пробуди народа за освобождение. Левски бе заловен и осъден. Саможертвата му за целия български народ го приближава до тази, която прави Божия син за човечеството:
„ Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой,
Под вънкашност чужда и под име ново
И със сърце порасло и за кръст готово…
Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов…
Той биде обесен.
О, бесило славно! По срам и по блясък ти си с кръста равно.
Теб те освети
смъртта на героите. Свещено си ти!“
Христос умира, за да освободи човечеството от греховете. Саможертвата на Левски е да се бори за свободата на България. Христос е предаден от свой, и Левски е предаден от свои. Христос умира сам, и Левски е обесен сам. Христос възкръсва, а Левски никога не е умирал…
В съвременния свят на безверие, на подменени духовни и нравствени ценности, на съмнения и въпроси, на духовен глад. Левски ни е нужен повече от всякога – като опора, като коректив, като истината, към която трябва да се стремим. В преосмисляне делото на дякона, трябва да си дадем сметка за неговото място и роля в живота ни като негови наследници, които опазвайки паметта и историята, крачат по пътя към бъдещето с достойнство.
„ Апостоле, България тъгува,
но горда е с подвига ти свят,
защото свобода не се купува
и само чистите във името й мрат.
В календара има много дати,
но днешната поражда болка в мене.
Апостоле, в поклон пред паметта ти
България днес пада на колене.“
